ПЕТЪК
Време за обучение
„ Но внимавайте, да не натежат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи и онзи ден да ви постигне внезапно като примка;
защото така ще дойде върху всички, които живеят по цялата земя.” – Лука 21:34–35
Какво си представяш, когато си мислиш за някой, който е прекарал безброй часове в учене, подготовка, практика и обучение? Мислиш ли за олимпийските атлети, които са тренирали усърдно, за да се усъвършенстват в своя спорт още от началното училище? Или може би в мисълта ти изплува образ на лекари, които прекарват години в училище, подготвяйки се да се изправят пред хаоса на спешното отделение с яснота и увереност?
Мисля си за дъщеря ми, която на десет години стана завършена плувкиня. Тя прекарваше безброи часове в басейна; всяка седмица преплуваше хилядите метри; правеше тренировки, за да укрепи мускулите си; вземаше индивидуалните уроци, за да научи как да прави упражненията, които я плашеха най-много. Когато всичко това се комбинира тя беше готова да се състезава в плуване. Тя винаги е била силен плувец, но без целенасоченото обучение, насърчаването на връстници и инструкциите на треньори, тя не би могла да достигне и често да надхвърли своя потенциал. Всяка симулативна среща я подготвя за това, с което ще се сблъска в бъдеще, всяко състезание срещу съотборници й помага да знае какво да очаква от другите отбори.
Защо смятаме вярата си за нещо по-малко от възможност да тренираме по този начин? Писанието ни насърчава да „бягаме на състезанието“ и като човек, който наистина, наистина не харесва бягането, знам, че никога не бих влязъл в 5K без месеци упорит труд и обучение. Какво ще стане, ако започнем да гледаме на тази инструкция, да бъдем нащрек и да останем бдителни като възможност за практика, обучение и подготовка?
Нашият пасаж днес ни напомня, че всички описани неща, водещи до завръщането на Исус, трябва да се случат. Не можем да ги избегнем. Но ние можем да се подготвим, не за да избягаме от това, което животът ще ни поднесе, а за да изпълним своята част в споделянето на Евангелието с другите, така че и те да могат да споделят нашата надежда.
Когато сякаш всичко се разпада, тогава трябва да станем свидетели. Тогава можем да бъдем най-ярката светлина. Точно сега, днес, в този момент, това е времето, в което можем да започнем да тренираме. Можем да копаем по-дълбоко в Божието Слово, като даваме приоритет на времето с Него, като служим на хората около нас с любов. Можем да споделяме Исус с хората, които Бог е поставил в живота ни, и да се молим за възможности да предложим надежда на един наранен свят.
Бог обещава да ни даде думите, от които се нуждаем, за да обявим Добрата новина на хората около нас. Когато се чувстваш сякаш всичко се разпада, призовани сме да се изправим, готови да приемем предстоящото изкупление. Сега е моментът да положим работа, да се подготвим, да укрепим нашите мускули на вяра, така че да можем да посрещнем света със сърца, които са пълни с надежда, а не с тревога. Да се захващаме за работа!
