„3 Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но нека всеки със смиреномъдрие смята другия по-горен от себе си.
4 Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото.
5 Имайте у себе си същото съзнание, което беше и у Христос Исус,“ – Филипяни 2:3–5
Човешкото взаимодействие е изтощително! Може да бъде неприятно, изтощително и отнемащо време. Ето . . . казах го. Това ви кара да помислите два пъти, преди да се задълбочите в усложненията и бъркотията на нечий живот извън бързите повърхностни баналности.
По време на тежките месеци на изолация на пандемията вярвам, че много от нас бяха изключително променени. Бяхме принудени да управляваме живота сами или стриктно с нашето домакинство. Не можехме да посещаваме нашите църкви, да имаме време за общение или обща молитва, или дори да служим един на друг.
След месеци и месеци на егоцентричен фокус се случва странно нещо, когато внезапно се върнете обратно в общността. Смирението и състраданието изчезват.
Открих, че многократно се ядосвам много в моите взаимодействия с хората – в техните егоистични нагласи, самофокусирането им и неспособността им да регулират поведението си. В разочарованието си почувствах това желание да се оттегля обратно в комфорта и уединението на собствения си дом.
Когато предприех пътуването навътре, намерих дърво с дълбоки корени, което беше започнало да ражда плодовете на горчивина, нетърпение и недоверие. Това беше отварящо очите откритие.
Помолих се и помолих Господ да изследва дървото ми и да ми покаже какво съм отгледала през тези месеци на изолация. Това беше отрезвяваща молитва, която ме накара да плача, на колене пред Него в продължение на часове.
Господ постави тази дума в сърцето ми: смирение.
Светият Дух ме накара да чета Евангелията и да запиша всеки един пример на Христовото смирение. С всеки пример, който записвах, сърцето ми започваше отново да бъде пленено от Исус Христос.
Ето го Исус, Бог Синът, и въпреки това, поради голямата Си любов към нас, Той избра да напусне величието на небето и да дойде на земята като човек. Той прие формата на слуга и влезе в нашия разхвърлян свят, за да служи на нашите нужди и да сподели страданието ни. Той изтърпя подигравки и съпротива, докато живееше безкористен, непривилегирован живот. Той дори избра да се подчини на Бог Отец, като изтърпи страданието, болката и неудобството на кръста, което беше предназначено за мен поради греха ми.
Да бъдеш ученик на Исус е упражнение в смирение. Скромният човек признава и оценява влиянието на другите върху живота си. Виждането на нечии недостатъци не е моментът да правя номериран списък с недостатъците му или да сравнявам моите качества с техните.
Това е възможност да пренастроя обектива си така, че когато ги видя, да видя Исус. Вместо да стана критичен, станах състрадателен. Вместо да се разочаровам, станах съпричастен.
Ние сме най-много като Исус, когато си служим един на друг. Демонстрираме своята благодарност към Него, като доброволно и смирено навлизаме в объркания живот на другите, за да служим на техните нужди и да споделяме страданието им. Изпитваме голяма радост, когато донесем реалността на благодатта и любовта на Исус точно на тези, които се нуждаят най-много от тях.
Да живееш живот на смирение не е лесно. Постоянно трябва да моля Светия Дух да разкрие как изглежда да ходиш в смирение, ден след ден, дори момент след момент. Бог се радва да даде на децата Си Своите собствени характеристики. Когато Го търсим за дара на смирението, Той ще ни го даде.
Когато се проваля в състрадателни и смирени отговори към хората в живота си, бързо търся Бог. Признавам разочарованието и гнева си. Понякога тази изповед отнема повече време от очакваното, но винаги Го моля да ме удостои с възможността отново да служа на Неговия народ.
За щастие, Бог ме вижда като шедьовър, дори когато в същото време съм в процес на работа.
Молитвата ми е всички да започнем да подражаваме на Исус: готови и желаещи да оставим личните си задължения, нагласи и чувства настрана за по-висшето призвание да обичаме хората в името на Исус.
Мир и благодат за вас,
