„12 И така, като Божии избрани, святи и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.
13 Понасяйте се един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ ви е простил, така прощавайте и вие.
14 А над всичко това се облечете в любовта, която свързва всичко в съвършенството.” – Колосяни 3:12–14
Всяка от нас, жените на Бог в общността на Обичай Бог Всеотдайно, копнее да живее живот, който отразява сърцето на Исус в нашите мисли, думи и действия. Знам, че всички желаем да растем в красотата на Христос отвътре навън.
Често обаче работим на празно. Чувстваме се уморени, претоварени и разбити. Ние се справяме с всеки ден според възможностите си, като едва задържаме надежда и през повечето време забравяме обучението и насърчението, което получаваме от сутрешните си тихи моменти. Когато настъпи вечерта, ние се задъхваме и отчаяно търсим глътка свеж въздух. Често си лягаме изтощени, без да сме поели дълбоко въздух през целия ден, камо ли да сме потопили умовете и сърцата си в истината на Божието Слово, само за да повторим същото на следващия ден, и на следващия. Стихове като Колосяни 3:12-14 звучат окуражаващо и са вдъхновение за четене, но понякога могат да изглеждат като пресилена мечта – такава, която отчаяно искаме да стане наша реалност, но ако сме честни, ние сме се отказали, преди дори да опитаме.
Какъвто и животът да изглежда за вас в момента, независимо от вашите обстоятелства, Бог ви предлага този живот. Той не просто предлага; нашите стихове днес са описание на живота, който вече е достъпен за вас, живот, скрит с Христос в Бог (Колосяни 3:3), живот, който сега е ваш като Негово дете. Независимо дали го чувствате или не, това е истина. Така че нека се потопим заедно в това как това може да бъде възможно и как можем, през цялото време на непрекъснато освещение чрез Божията благодат, да израснем и в тази реалност.
Обичам реда, в който тези стихове са толкова божествено вдъхновени и написани. За да претендираме за тези истини, добродетели и този живот, трябва да започнем от началото, а не от края. Не можем да започнем да обичаме изведнъж, първо трябва да се вкореним в това кои сме – в нашата истинска идентичност.
Погледнете заедно с мен стих 12, където всички християни са наречени „избрани от Бога, свети и възлюбени“. Един друг превод го казва по следния начин: „Божиите избрани, свети и възлюбени“.
Като християнски жени, управляващи живота, семейството и вярата в компромисната култура на днешния свят, аз вярвам, че трябва да почиваме в тази истина за това кои сме за известно време. Лесно се забравя и трябва често да си го напомняме и един на друг.
Може би днес можете да се съсредоточите върху този стих. Размишлявайте върху Божието Слово и това, което Той казва, че сте. Оригиналното еврейско значение на медитация върху Писанието означава мърморене или размишляване. Това означава да носите мисъл, стих, истина със себе си през целия ден, като си я мърморите, докато вървите, дъвчете я отново и отново, докато напълно се разтвори и попие в сърцето, ума и душата ви.
Как би изглеждал светът, ако всяка Божия жена знаеше истината, че е избрана от Бог, че е свята и силно обичана, до сърцевината на своето същество?
Как би изглеждал вашият свят, ако го познавахте, вярвахте в него и живеехте според него?
И така, предизвиквам ви или просто ви насърчавам: размишлявайте върху истината днес, че вие сте избрани от Бога, святи и много обичани. Може да не чувствате, че това е вярно – днес или в живота като цяло. Въпреки това, скъпа сестро в Христос, избраната, скъпа дъщеря и дете на Бог, предизвиквам те да Му се довериш. Никъде в Библията не сме призовани да зависим от чувствата си. Призовани сме да се доверим на Този, който е верен, този, който те нарича Възлюбен.
Позволете на Бог да използва Словото Си, за да говори истината в сърцето ви, да ви разкрие Себе Си и да ви преобрази отвътре навън.
