Преди лягане, всяка вечер, съпругът ми и аз се редуваме да четем кратка молитва към дъщеря ни от една от различните книги с библейски разкази, подходящи за възрастта й,на лавицата в детската й стая. С течение на годините историите станаха по-сложни, темите по-подходящи за сегашния й 9-годишен етап от живота и открих, че прилагането на ежедневното Писание пасва на нейната ежедневна рутина в началното училище толкова, колкото и на моето пълно работно време в работа.
Един ден, докато четях пасажа за нощта в настоящата ни книга, се поколебах. „Ако изповядаме греховете си, Той ще ни прости греховете… Той ще ни очисти от всички грешки, които сме направили.” (1 Йоаново 1:9). Грях. Изповед. Покаяние. Прошка. Отчаяно исках да прескоча на следващата страница, за да прочета по-лесен пасаж за това как да се справяме с живота, когато не е справедлив, или как да насърчим приятелите си. Не бях сигурна, че искам да говоря за греха с нашето малко момиченце.
Може би и вие правите това, когато темите във вярата ви се струват неудобни. По-лесно е да обясним благодатта, насърчението и любовта към нашите ближни, отколкото да говорим за греха. По-удобно е да предложим примери за това как правим тези неща добре и по-забавно е да измислим креативни начини да насърчим хората в живота си. От друга страна, когато говорим за грях, трябва да признаем, че всички сме грешници, които се нуждаят от Спасител – и това може да бъде неудобно признание. Това означава, че не можем да направим всичко сами, че имаме слабости и че се нуждаем от възстановяване.
В Псалм 51 Давид пише молитва за възстановяване, ръководство, което ни показва как да дойдем пред Бог със сърце, готово да получи пълната прошка, която Той обещава. Давид започва, като разказва характеристиките на Бог (вярна любов; изобилно състрадание) и след това изповядва греховете си. Предварителният сценарий в началото на днешния псалм отбелязва, че той е написан от Давид, след като Натан се изправил срещу него след аферата му с Витсавее. Давид бил наречен „човек по Божието сърце“ (1 Царе 13) не защото бил съвършен, а защото се обръщал обратно към Бог след всяка грешка.
Преди да можем да ходим в радостта и надеждата от Божието възстановяване, трябва да изпразним сърцата и ръцете си от грешните части на живота си, за да направим място за това, което Бог трябва да направи. Бог вече знае какво сме направили, Той знае какви грехове ще извършим в бъдеще и въпреки това Той все още ни избира. Той ни нарича Свои дъщери и прави път за нас да възстановим връзката си, като се изповядваме и със смирени сърца молим Бог да измие греховете ни.
Давид продължава, като моли Бог не само да го очисти от греховете му, но и да „създаде… чисто сърце“, „обнови решителен дух“ и да му даде „желание да се подчинява“. (ст. 10, 12). Какво красиво напомняне, че Бог ще ни даде всичко необходимо, за да живеем пълноценно в изобилието на Неговото възстановяване, ако сме достатъчно смирени, за да изповядаме греховете си и да помолим за Неговата помощ.
Да отговарям на въпроси относно изповедта и покаянието с дъщеря ми означаваше да съм готова да споделя с нея, че далеч не съм съвършенна. Покайвала съм се за всеки мой грях – голям и малък. Но това беше така красив момент да споделя, че Бог не очаква съвършенство, а послушание. В нашето послушание, когато изповядваме греховете си пред Бог чрез молитва, Той ще ни очисти, премахвайки петното от нашия грях, така че да можем да бъдем възстановени и направени „по-бели от сняг“ (ст. 7).
Кристал
