Никога няма да забравя думите, които Господ ми каза в онзи ден, когато животът, какъвто го познавах, се разпадна за мен и децата ми. Докато сълзите се стичаха по лицето ми, гледах как колата му се отдалечава от дома ни. Продължих да се питам дали ще му бъда достатъчна, за да остане и да избере нас. Почти веднага чух Господ да ми казва: „Достатъчен ли съм ти?“
Това беше покана да вдигна очите си нагоре, да откъсна погледа си от обстоятелствата и да се хвана здраво за Христос, насред кризата. Този момент остави завинаги белег в мен, благодарение на него днес имам плода, който виждам и преживявам в живота си. Докато се чувствах невидима в онзи момент, Господ бързо ми доказа, че чувствата ми не отразяват истината. Думите му към мен бяха покана да пристъпя за да бъда видяна, и обичана и да вляза в по-дълбока връзка с Него, да Му се доверя всред голяма несигурност. Поглеждайки назад сега разбирам че това е било буквално спасителна жилетка, която ми е била предложена, за да промени траекторията на бъдещето ми.
Докато преминавах през това време на радост и трудности, разбрах с пълна увереност, че съм радостна, доволна, задоволена и не ми липсва нищо, когато съм свързана с лозата (Исус). Няма друг като Него. Няма алтернатива или бързо решение.
Не мога и няма да си приписвам заслугите за това къде съм днес. Животът ми далеч не е съвършен и все още се справям с последствията от действията и греха на други хора, но победих в Христос и само в Христос, който ме подкрепяше и все още ме подкрепя. Йоан 15:5 не казва, че този, който остава в мен и аз в Него, може да дава плод. Обещанието е, че ще даваме плод, докато оставаме в Него. Какъв подарък!
За мен плодовете са били разглеждани и изживявани като прошка, благосклонност, подобряване, без горчивина, мир, благословии и радост, дори в трудности.
Не се смятам за опитен градинар, но разбирам значението на резитбата, особено на мъртвата глава: премахване на мъртви неща, за да насърчи по-нататъшния цъфтеж. В този живот ще преживеем смъртта. Може да е физическа смърт на любим човек, смърт на брак, неочаквана смърт/загуба на дългогодишно приятелство или работа. Загубата често може да изглежда и да се чувства като смърт, но в Христос тя е възможност за нов живот.
Всички добри неща идват от общността с Христос и събратята по вяра. Не винаги съм избирал най-добрата компания, в която да прекарвам времето си. Нездравословните взаимоотношения могат бавно да задушат живота ни и в резултат на това губим плодовете си. Това е един от по-големите уроци, които научих през последните няколко години: общността има значение. С кого прекарвате времето си, кого слушате, на кого вярвате – има значение.
Първо и най-важно, прекарвайте време с Христос. Други могат да идват и да си отиват, но Той е нашата лоза и нашата котва.
Врагът не би искал нищо повече от това да държим очите си върху себе си и да се фокусираме върху проблемите си, вместо да се хващаме за нашия добър, верен Отец и да пребъдваме в Него. Ние се превръщаме в заплаха, когато останем свързани с Христос, и още по-голяма заплаха, когато започнем да даваме плод. Затова трябва да сме нащрек за схемите на тъмнината, които се опитват да ни попречат да прекарваме време в Божието Слово и с Божиите хора. Разсейването, нараняването и заетостта са тактики на врага, за да ни държи далеч от най-важното и да ни попречи да дадем плод.
