Понякога не мога да не се чудя защо Бог не отговаря на всички молитви по един и същи начин. Чудя се защо виждам отговор на една молитва в същия ден, когато съм се молила, а друга остава неотговорена за дълго време. Разбрах, че Божието време не е като моето. Той вижда всичко по различен начин и дори когато аз не мога да видя как точно работи Бог, Той казва, че винаги работи около мен (Йоан 5:17).
Едно от красивите неща за Бог е, че Той знае въпросите които ще зададем и разбира нашето нетърпение, защото Той е Този, Който ни е направил. Псалм 103:14 казва, че Бог познава нашата структура; Той помни, че сме само хора. Евреи 4:15 казва, че Исус може да ни съчувства, защото знае какво е да си човек. Бог знае, че имаме малка способност да разбираме Неговите пътища, но чрез Своя Дух Той милостиво ни дава възможност да разбираме Неговата природа по-пълно, доколкото сме склонни да прекарваме време с Него.
Сигурно си преживял моменти, когато не разбираш защо всичко се случва точно така и си задавал на Бог въпроси. Приятелю, не знам през какво преминаваш сега, но искам да ти кажа че мога да разбера чувствата ти, защото те са истински за теб. Освен това, искам да си поговорим за истината за Исус, какво казва Словото за твоята ситуация и да ти предложа причина за надежда, дори в разгара на болката, борбата и изпитанието. Защото Богът, когото познаваме и Комуто служим, обръща цялото Си внимание към нас и Той се грижи за всичко, по-добре отколкото някога би могъл да си представиш. Той иска да се срещне с теб точно сега с истината на Неговото Слово, което обещава да те освободи (Йоан 8:32).
Римляни 5 ни напомня за силата на Евангелието. Павел започва тази глава, като обяснява, че поради това, което Христос е направил за нас на кръста, ние сме обявени за напълно праведни, когато положим вярата си в Него. Ние вече не стоим в миналото или срама си, но можем да застанем твърди в Божията благодат поради кръвта на Исус (Римляни 5:1–2).
Не е нужно да позволяваме на обстоятелствата да ни определят, да ни поробват, В Исус, ние имаме възможността да се радваме с надеждата за вечно бъдеще с Бог. В Христос ние имаме свръхестествената сила да се радваме в нашите земни страдания, защото те ни укрепват, карат ни да израстваме и ни позволяват да насочим ума си към надеждата, която имаме в Христос (Римляни 5:3–4). Бог ни е обикнал толкова много, че пожертвал Сина Си за нас, когато все още бяхме грешници, бягахме и криехме лицата си от Него (Римляни 5:6–8).
Това е простата и все пак великолепна причина да се радваме винаги, защото Христос спаси живота ни и възстанови приятелството ни с Бога чрез Неговата кръв (Римляни 5:11). Исус е Пътят, по който все още можем да се радваме в битката, Истината, на която стоим, когато врагът хвърля лъжи към нас, и Животът, който можем да получаваме всеки ден (Йоан 14:6).
Моля се да разбереш колко дълбоко Бог се грижи за нас и как върви с нас винаги, на всеки етап от живота ни. Доказателството е в Неговата кръв, пролята за нас, когато най-малко сте го заслужавали. О, Той те обича, и смята, че ти си заслужаваш!
Напоследък се молих отчаяно за един много близък за мен човек и все още не съм видяла пълното изцеление, за което копнея, в живота му. Но дори докато чакам да бъдат отговорени молитвите ми (въпреки че Господ може да им отговаря дори и сега по начини, които все още не виждам съвсем), познавайки Божият характер мога да се радвам. Защото Неговият характер е неизменен, дори когато обстоятелствата не ми позволяват да видя това. Аз вярвам. И тъй като съм положила вярата си в Исус, мога да живея с увереността, че този грешен свят не е моят дом. Имам Някой, който върви пред мен, който приготвя място за мен, и Неговото име е Исус (Йоан 14:1–4).
Моля се да израстваме, за да имаме гледната точка на Исус, Който, бидейки по природа Бог, не смятнал равенството с Бога като нещо, за което трябва да се държи неотменно, а дошъл на земята, за да бъде слуга (Филипяни 2:6–8); Той решително тръгнал към Йерусалим, за да завърши мисията Си на любов (Лука 9:51); да Той се молел чашата да бъде взета от Него в Гетсиманската градина, но накрая казал на Бога: „Да бъде Твоята воля“ (Матей 26:42); а за хората, които Го разпънали казал: „Прости им, защото не знаят какво вършат“ (Лука 23:34).
Исус никога не се отклонил с нищо от Своята цел. Нека усърдно се стремим да бъдем като Него, да гледаме винаги на Него и да имаме същото отношение и решимост, докато ходим по тази земя (Евреи 12:2–3). Нека помним винаги какво Исус казал на учениците Си: да не се страхуват, въпреки трудностите, които предстоят, защото Бог вече е победил света (Йоан 16:33).
Приятелю, чрез Святият Дух ти е даден умът на Христос и ти имаш силата да насочиш погледа си не към това, което можеш да видиш, а към това, което не се вижда, но предстой. Мисли за нещата от небето и избери да гледаш на надеждата да бъдем възкресени с Христос един ден и да живеем в Неговия дом на съвършенството завинаги.
Грейс Ан Хопкинс
