Кога за последен път бяхте изненадани от Исус?
Този провокиращ размисъл въпрос се появи наскоро в нашата домашна група за изучаване на Библията и ни подтикна да помислим, че може би дори подсъзнателно сме ограничили Бог до това, което смятаме, че може да направи, как ще работи или как би могъл да отговори на нашите молитви.
Представете си, ако можем да пътуваме назад във времето и да зададем същия въпрос на учениците на Исус в първите дни на техния призив да Го последват. Предполагам, че техният отговор ще бъде „Днес!“ Нека си припомним удивителната промяна в тяхното ежедневие и чудотворните неща, на които били станали свидетели, като призовани и избрани от Исус: видели прокажен да се очиства, парализираният мъж бил изцелен и простен, мъртвите били възкресявани, бурята утихнала, демони били изгонени , множество излекувани хора и обърнато с главата надолу, говорело се за ново царство, провъзгласено с притчи!
Това са само някои от събитията, които сме разгледали досега. Бяхме ли изненадани от Исус? Кой е Той, какво учи, как може да направи невъзможното, как Той е Този, който вижда, знае и го е грижа? Или сме изпаднали в рутина и тези пасажи от Писанието и чудотворните разкази, съдържащи се в тях, не ни впечатляват толкова?
Апостолите били с Исус, докато Той казвал и правел много чудеса, но сега самите те били изпратени с Неговата сила и власт, като посланици на Исус, да изцеляват болните и да прогласяват Добрата новина за Христовото царство. На тях им било казано да тръгнат на път без да се запасяват с провизии, като напомняне за пълната им зависимост от Бог и как само Той може да снабди всичките им нужди.
Не е ли това страхотен урок и за нас, докато служим на Бог и се обръщаме към другите? Трябва да помним, че нищо не се постига с нашите човешки усилия, със собствените ни сили или с нашите ресурси, но всичко, което се прави в Неговото име и с вечна стойност, е, цитирайки апостол Павел, „от Него и чрез Него и за Него” (Римляни 11:36). С каквато и задача да се сблъскаме, без значение колко непосилно или тежко може да изглежда понякога бремето на служението: Исус е повече от достатъчен.
След това Лука ни казва, че учениците се върнали от своите приключения в служение и докладвали всичко на Исус (Лука 9:10). Можем да си представим тяхното вълнение и ентусиазъм! Интересно е да се отбележи моделът на Исус тук – Той ги взе със себе си, за да се оттегли насаме за почивка.
Колко жизненоважно е това и за всеки от нас, тъй като сме заети с пълните си графици и всички изисквания към нас; трябва да изберем да отделим време за тази съботна почивка, която само Исус може да даде, и да се заредим, възстановим и подготвим отново с енергия от времето насаме с Него. Спомням си мъдри думи от един стар проповедник, който каза, че трябва да се „отделим да си починем“, за да не се „отделим като изпаднем
!“
Тълпите следвали Исус и учениците и вместо да се раздразни или да зароптае от прекъсването, нашият милостив Спасител ги приел, изцелил болните и говорел за най-големите им нужди, като споделял за Божието царство.
Разказът за случилото се след това е толкова добре известен; „Нахранването на петте хиляди“ е включено във всичките четири евангелски разказа и е история, която дори най-малкото дете може да си спомни. Нека си позволим да бъдем изненадани от Исус, докато разглеждаме подробностите на това невероятно чудо.
Били са на отдалечено място, ставало късно, хората били запленени, следейки за всяка дума на Исус през целия ден, но сега били уморени и гладни. Учениците не били нелюбезни, като помолили Исус да разпусне хората, а по-скоро показали загриженост по практичен начин. Но Исус проявил състрадание и отново доказал че може да направи повече, отколкото някой може да поиска или да си представи! Когато Исус казал на учениците да дадат на хората нещо за ядене, Той им напомнил, че те имат всичко, от което се нуждаят в Него.
На практика петте хляба и двете риби, които имали, били достатъчни за да нахранят един или двама, но определено били твърде малко за пет хиляди! Има ли нещо твърде трудно за Господ? Той е в състояние да направи много повече от всичко, което можем да поискаме или да си представим! Исус взел хляба и рибата, благодарил на Своя Отец, разчупил ги и дал всичко на учениците, за да нахранят това голямо множество. Колко удивително е да прочетеш, че всички са яли, докато са се наситили и е имало дори дванадесет кошници с остатъци! Имало е повече от достатъчно!
Това е нашият Бог.
Той приема невъзможни ситуации и работи за наше добро и Негова слава.
Той демонстрира Своята божествена сила в нашите отчаяни и трудни обстоятелства.
Той умножава нашите ограничени ресурси, за да изпълни Своите цели.
Нека не Го ограничаваме, като гадаем какво ще направи или какво може или не може да направи. В каквито и обстоятелства да се намирате, пред каквито и предизвикателства да се изправяте, Той е повече от достатъчен за всичко това.
Скъпи приятелю, моля се да си бил изненадан от Исус днес.
Кейти
