Представете си за минута какво би било да имате проказа. Ставаш изгнаник от обществото. Трябва да живееш далеч от всеки, който няма болестта, така че или си сам, или живееш с други, които също имат проказа. Трябваше да крещиш „нечист“, ако хората се доближат до теб.
В пасажа, който четем днес от Писанието виждаме как Исус влиза в село, но преди да да влезе, Той се натъква на десет прокажени. Забележете, пише, че са стояли на разстояние. Не им било позволено да се доближат до Него. И какво направили, когато видели Исус? Те извикали с глас и нарекли Исус „Учителю“, след което Го помолили да се смили над тях. Те знаели, че имат нужда от Него. Те разпознали силата, която Той имал да ги изцели.
Милостта се определя като „състрадателно отношение към онези, които са в беда“. Тези хора били в беда. Тези хора се нуждаели от състрадателно отношение. Тези хора помолили Този, за когото знаели, че има силата да лекува, да прояви състрадание към тях. Какво се казва за Исус? Казва, че Исус ги е видял.
Помислете за това за минута. В свят, в който те са изхвърлени от обществото, Исус ги видял. Той ги погледнал. Тогава Той им казал да отидат и да се покажат на свещеника, който трябвало да определи дали са чисти или нечисти. Бил ли ги излекувал Исус вече? Не. Но какво виждаме да правят десетте прокажени? Виждаме ги да си проправят път към свещеника. Те вярвали, че Исус може да ги изцели от проказата им дори преди да го направи, така че те тръгнали по пътя си. Докато вървяли, били очистени. Това, което се случило след това, е нещо, което трябва да вземем под внимание.
И десетте били излекувани, и десетте вече не били изгнаници, но само един се върнал. Един погледна надолу и видял, че е очистен, и незабавният му отговор бил да се върне и да хвали Бог със силен глас и да падне по лице в нозете на Исус и да Му благодари.
Ами аз? Ами ти? Има голям шанс да нямаме или да сме имали проказа, но всъщност имаме нещо много по-лошо. Имаме проблем с греха, който ни прави „нечисти“ отвътре, на ниво сърце. Но Бог, в Своята милост, ни изцели чрез кръвта на Исус. Той отне проказата на сърцето ни. Той ни е изчистил отвътре. Исус ни видя безпомощни без Него и ни изцели. Какъв е моят отговор на това? Щастлив ли съм да продължа живота си, просто наслаждавайки се на благословията да бъда пречистен, или отговорът на сърцето ми е да се обърна към Него и да се поклоня? Падам ли по лице в краката Му и благодаря ли? Като този ли съм, или като останалите девет?
Искам да бъда жена, която всеки ден идва пред Господ и Му се покланя за делото на изцеление, което Той е извършил в сърцето ми. Искам да бъда жена, която непрекъснато благодари, че вече не съм болна от грях. Искам да бъда жена, чийто живот се характеризира със сърце на преклонение и благодарност. Искам да бъда жена, която се връща отново и отново и отново, падайки по лице пред Него в знак на благодарност. Нека всички се поучим от този, който се върна.
Лесли
