Познаваш ли някой, близък приятел, който е чувал Евангелието много пъти и въпреки това все още не е позволил на Бог да смекчи сърцето му и да промени живота му? Или може би ти си такъв? Чул ли си Добрите новини за Исус, но Божието Слово изглежда като че ли не достига до сърцето ти, ушите ти са глухи (твоите уши)?
Пасажът от Писанието, който четем днес, се отнася точно до това (ако все още не си прочел пасажа, отдели малко време, за да го направиш и след това се върни – ние ще бъдем тук!).
Днес четем за това как Добрата новина за Исус може да предизвика различни отговори, но истинският отговор на вяра изглежда като семе, което е посадено в добра почва. Ще расте и ще дава добри плодове. Едно невярващо сърце чува тази добра вест и по различни причини я отхвърля.
Обичам този пасаж. Виждате ли, винаги съм била привлечена от начина, по който Исус поучавал, използвайки притчи и истории. И образът на добрата почва срещу лошата почва е този, който често е твърде близо до дома и винаги ме кара да размишлявам върху почвата в собственото си сърце.
Исус обяснил, че има три начина, по които човек може да „чуе“ Словото и то да не пусне корени. Можем да имаме беззащитен слух (ст. 12), плитък слух (ст. 13) или разсеян слух (ст. 14).
Когато мислим за това в тази светлина, мисля, че всички можем да се съгласим, че има моменти, когато всички попадаме в тези категории. Различните сезони са причинили слаб слух, но има добри новини! Лек може да се намери в стих 18:
„Така че внимавайте как чувате. На тези, които слушат учението ми, ще бъде дадено повече разбиране. Но за тези, които не слушат, дори това, което смятат, че разбират, ще им бъде отнето.“
Искате ли да имате „уши, за да чуете“, както се описва в нашия пасаж? Този пасаж ни казва, че ключът към нашето разбиране не е да принуждаваме ушите си да бъдат различни. Не е в това да вземете теологични курсове или да станете експерти. Това е прекарване на време в Божието Слово, слушане на гласа Му. Това е да избереш да слушаш заповедите и учението на Исус и да позволиш на Словото Му да омекоти почвата в сърцето ти. Виждате ли, понякога преподавам библейски изучавания на жени, неизбежно има жена, която ще дойде при мен след това и ще каже нещо като: „Аз съм християнин, но просто не разбирам Божието Слово, когато го чета на саме вкъщи.” Любимото ми нещо е да гледам как очите им светват, когато казвам „Аз също“.
Виждате ли, да имаш уши, които чуват, не означава да си най-умният теолог в стаята; това е да имаш меко сърце, което е като плодородната почва в този пасаж. Става въпрос за прекарване на време сами и с други в нашите религиозни общности, изучавайки и слушайки Божието Слово. Става въпрос за обръщане на внимание на сърцата ни и когато забележим беззащитен, плитък или разсеян слух, който започва да пуска корени – ние правим необходимите промени, за да имаме меки сърца и отворени уши, готови да чуем.
Така че днес ви оставям с този въпрос за размисъл: Имате ли уши, които чуват? Какъв тип почва се отразява в сърцето ви? И ако след честен размисъл се окажете в сезон, в който сърцето ви не отразява добрата почва, спомената в този пасаж, какви стъпки трябва да предприемете, за да отделите време да слушате повече Божието Слово? Тази седмица нека Бог да ви благослови и пази, и да ви даде уши да чуете.
Британи
